Свръхмозъкът 2 - освободете необузданата сила на ума си за едно по-висше съзнание

mariya-ilieva-veda-varna-1.jpg
Мария
яну 15, 2024

Решения на свръхмозъка

До тук вече засегнахме темата за необходимостта да се свързваме с мозъка си по нов начин. Това важи с най-голяма сила за паметта. Не можем да очакваме от паметта да бъде перфектна и от нас зависи по какъв начин ще реагираме на нейните несъвършенства. За нарушеното равновесие между ума и мозъка повечето хора прекалено лекомислено обвиняват мозъка. По адекватно обаче, би било да се потърси обяснение в навиците, поведението, вдъхновението и концентрацията, които са умствени процеси. След като спрете да им обръщате внимание и се откажете от заучаването на нови неща, вие всъщност преставате да насърчавате паметта си. Една проста аксиома гласи: “Всяко нещо, на което обръщате внимание , претърпява развитие.” Ето защо, за да насърчавате паметта си да се развива, вие трябва да обръщате внимание на начина, по който протича животът ви.

                  —------- Програма за постигане на бдителна памет —-------

Проявявайте въодушевление по отношение на живота си и на преживяванията, с които го изпълвате. Заучавайте ентусиазирано нови неща. Обръщайте внимание на неща, които в последствие ще трябва да си спомните. Повечето от пропуските в паметта в действителност са пропуски в заучаването. Старайте се да извиквате в съзнанието си стари спомени и не разчитайте твърде много на неща, които да ви подсещат, като например списъци със задачи. Очаквайте да съхраните максимално паметта си. Не се влияйте от разсъжденията на хората, които смятат, че загубата на паметта е “нормален процес”. Не се упреквайте за случайните пропуски и не се страхувайте от тях. Ако не можете веднага да си спомните нещо, не си мислете, че то е загубено завинаги. Бъдете търпеливи, и отдайте малко време на мозъка да си свърши работата. Концентрирайки се върху неща и хора, свързани със забравеният спомен, увеличавате вероятността за възстановяването му. Всички спомени са свързани по между си. Този принцип лежи в основата на заучаването. Разнообразявайте умствените дейности. За решаването на кръстословици например, е нужна памет, която е различна от паметта, необходима за запомянето на продуктите, които трябва за купите. Двете дейности нямат нищо общо с изучаването на чужд език или с припомнянето на лицата на хора. Тренирайте активно всички аспекти на паметта си, а не само онези, с които се справяте най-лесно.

Основното предназначение на тази програма е да подпомогне поддържането на връзката между ума и мозъка. Всеки ден е от значение. Мозъкът ви никога не престава да обръща внимание на онова, което му казвате, и е в състояние да реагира много бързо. След като вече опровергахме някои митове, пътят към свръхмозъка изглежда по-ясен. Предстои ни обаче да преодолеем още една пречка - многокомпетентността. Невронната мрежа на мозъка ви е компютърът не само на тчлото, но и на живота ви. Тя приема и регистрира всяко ваше преживяване, колкото и незначително да е то, сравнява го с предишните ви преживявания, а после го съхранява. По този начин вие развивате предпочитания към определени неща, не харесвате други, отегчавате се, мечтаете за разнообразие и достигате една определена фаза от жиовота си, подготвяйки се за следващата. Мозъкът ви прави възможно всичко това да се случи. Той постоянно свързва новата информация с онова, което вече сте заучили. Така, вие усъвършенствате и преобразувате невронната си мрежа всяка секунда, но същевременно се променя и усъвършенства и светът на вашите преживявания. И най-мощният суперкомпютър не е в състояние да извърши този подвиг, който ние приемаме за нещо нормално. Мозъкът не се плаши от безбройните си задачи. Колкото повече изисквате от него, толкова повече неща е в състояние да върши той. Способен е да създаде един квадрилион синапси. Всеки от тях прилича на микроскопичен телефон, който се свързва с останалите телефони по линията, винаги когато поиска. Според биолога(носител на Нобелова награда) Джералд Едълман броят на възможните невронни вериги в мозъка е десет, последвано от един милион нули. Имайте в предвид, че броят на частиците в известната ни Вселена се изчислява само на десет, последвано от седемдесет и девет нули. Може би смятате, че в момента четете това изречение или гледате през прозореца, за да проверите какво е времето, но вие всъщност не правите тези неща, а излизате извън пределите на Вселената. Това е факт, а не научна фантастика. Понякога той се намесва във всекидневния ви живот и последиците са удивителни.

                                   В търсене на герои 

За да бъде разрешен, проблемът с многокомпетентността трябва да бъде разнищен. След като мозъкът ни излиза извън пределите на Вселената, то потенциалът му е значително по-голям, отколкото предполагаме. В следващите редове, ще се спрем на три области, в които нормалният, здрав мозък се отличава с необикновени постижения. Ще ви представим по един представител на всяка от тях, който служи за пример в това отношение. Те са герои на свръхмозъка, макар и до сега да не са били възприемани по този начин.

                                         Герой 1
                                     Алберт Айнщайн
                                    За адаптивността

Първият герои е великият физик Алберт Айнщайн, но ние не сме го избрали заради интелекта му. Айнщайн, подобно на всички герои, е олицетворение на успеха. Хора като него притежават интелектуални и творчески способности, надхвърлящи общоприетите норми. Ако можехме да узнаем тайните им, всеки от нас щеше да постигне по-голям успех във всяко нещо, към което се стреми. Въпросът обаче, не се свежда единствено до факта, че те притежават седемте навика, характерни за високоефективните хора. Тези хора използват мозъка си по начин, които играе ключова роля за успеха. Ако не използвате мозъка си като Айнщайн, вие ограничавате възможностите си за постигане на успех. Това не е въпрос само на “добри гени”. Айнщайн е използвал мозъка си по начин, от който всеки може да си вземе поука. В случая адаптивността играе ключова роля. Свръхмозъкът се възползва от вродената си способност да се адаптира. Тя е необходима за оцеляването ни. Ние, хората, успяваме да се приспособим към всичко: към най-суровия климат, към най-странната храна, към най-тежките болести и към най-сериозните бедствия. Айнщайн се е приспособил, като се е изправил пред неизвестността и я е победил. Той е работел в областта на физиката, но всеки ден се е сблъсквал като всички нас с неизвестността. Животът е пълен с неочаквани предизвикателства. За да се приспособи към неизвестното, Айнщайн е развил три положителни качества и е избегнал три препятствия.

Трите положителни качества са: изразяване на чувствата, гъвкавост, и запазване на спокойствие.

Трите препятствия са: навици, установени условни рефлекси, и закостенялост.

Адаптивността на човека се измерва със способността му да изразява чувствата си, да бъде гъвкав, и да запазва спокойствие, когато се сблъсква с трудности. Неумението му да се приспособи се обуславя от преобладаващата роля на навиците и от установените условни рефлекси, които водят до закостенялост. Неприятните спомени от сътресенията и провалите му в миналото поставят ограничения пред него. Айнщайн е успял да се абстрахира от старите навици, сковаващи мисълта, на които непрекъснато е бил свидетел. Бил е спокоен и е оставял на мечтите и на интуицията си да вземат решения вместо него. Научавал е всичко за даден проблем, а после е разчитал на неизвестните възможности. По собствените му думи той откривал най-силна мотивация в благоговението пред тайните на природата. Това е било духовно състояние и той казва, че прониквайки в тайните на Вселената, се е чувствал така, сякаш е четял мислите на Господ. Отнасяйки се към космоса като към загадка, Айнщайн е опровергал схващането, според което той бил смятан за гигантска машина, чиито механизми могат да бъдат измервани и изразявани с числени стойности. По същият начин е гледал Исак Нютон на физиката. Забележителен е фактът, че Айнщайн е работил върху основните понятия в теорията на Нютон, като гравитацията и пространството, преоткривайки ги. Направил го е посредством теорията за относителността и прочутото си уравнение E=mc², което бързо е станало известно на целият свят. Използвал е висшата математика, което е най-странното от всичко. Веднъж казал на младите си студенти: “Не се притеснявайте от затрудненията си по математика. Уверявам ви, че моите са повече от вашите.” Това не е било фалшива скромност. Творческият му метод е бил по-близък до мечтите, отколкото до размишленията; той е проумял как действат времето и пространството, но е открил математическото доказателство за това много по-късно, преминавайки през големи препятствия. Когато се сблъскате с някой проблем, вие можете да го решите по стар или по нов начин. Разбира се, първият е много по-лесен. Но какво бихте могли да направите за да използвате мозъка си по един нов, по-адаптивен начин.

                        —----------- Как да бъдете адаптивни —------------

Преди всичко престанете да повтаряте онова, от което няма полза. Дистанцирайте се и потърсете ново решение. Не влизайте в спор - той няма да реши проблема. Помъчете се да излезете от затормозяването. Не мислете за опонентите си. Когато се отключи старото напрежение, се дистанцирайте от него. Погледнете трезво на гнева, който смятате за основателен - на практика той е разрушителен, макар и да ви се струва, че може да помогне за решаването на проблема. Изградете отново прекъснатите връзки с хората. Поемете по-голяма част от товара, отколкото смятате, че е справедливо. Престанете да отдавате прекалено голяма тежест на факта, че имате право. В общ план да си прав е нещо незначително - в сравнение с това да си щастлив.

Предприемането на тези крачки не е просто въпрос на разумна психология: то създава пространство, за да може мозъкът ви да се промени. Повторението запечатва старите навици в мозъка. Ако подхранваме някаква отрицателна емоция, със сигурност ще блокираме положителните емоции. Тук е мястото да отбележим, че отделянето на емоциите от разума е изкуствено. Те са едно цяло. Томографските изследвания на мозъка потвърждават, че лимбичната система, която е част от низшия мозък и има решаващо значение за емоциите, светва, когато хората смятат, че вземат разумни решения. Това е неизбежно, защото в схемата на мозъка всички части са свързани по между си. В известна степен смисълът на адаптивността е в това да си давате сметка за емоционалния компонент, а не да го отричатге. В противен случай рискувате мозъкът ви да започне да ви използва.

Вие ставате по-адаптивни, когато

  • можете да се надсмивате над себе си;
  • осъзнавате, че ситуацията е различна от това, за което я мислите;
  • хората вече не ви изглеждат като врагове само защото не са съгласни с вас;
  • постигането на споразумение е възможно и вие участвате в този процес;
  • компромисът се е превърнал в дума с положително значение;
  • проявявате бдителност, без да чувствате напрежение;
  • виждате нещата по нов начин и това ви доставя удоволствие.

                                           Герой 2
                                       Новородено бебе
                                         За целостта 

Следващият ни герой не е известен, не е гений, дори не е талантлив. Той е най-обикновено новородено бебе. Бебето е олицетворение на здравето и благоденствието. Всяка клетка в тялото му трепти от енергия. То възприема света като място, в което открива безброй неща. Всеки ден, дори всяка минута, е като един нов свят. То е толкова бодро и щастливо не защото се е родило с добро настроение, а по-скоро защото непрекъснато е в движение и се променя, докато светът се разгръща пред него. Всеки ден за нас е един нов свят, без значение дали сме бебета или не, ако той добавя нови неща към онова, което сме преживели предишния ден. Бебето не се затваря в себе си и не се придържа към старите изхабени условни рефлекси. Онова, което е възприел умът му се съхранява, докато пред него се разкриват нови хоризонти: то ходи, говори, учи се как да общува с околната среда и изпитва непознати чувства. След като излезем от детството, започваме да изпитваме носталгия към невинността на този период от живота си. Усещаме някаква загуба. Кое е онова нещо, което ние, възрастните, сме загубили, а бебетата притежават в изобилие? В случая целостта играе ключова роля. Подобно на всички живи същества хората получават откъслечна информация и я обединяват, за да оформят цялостната картина. В тази минута точно както новороденото бебе вие пресявате милиони частици от информация, за да съставите един свързан свят. Думата “пресявам” (sift - пресявам ) е термин, използван за първи път от психиатъра Даниъл Сийгъл. Той я дешифрира по следният начин:

S - Sensation - Усещане

I - Image - Образ

F - Feeling - Чувство

T - Thought - Мисъл

За да стане едно нещо реално, ние трябва да го усещаме със сетивата си (като например бопката или удоволствието), да си го представяме визуално , да го чувстваме емоционално или да си мислим за него. Пресяването се извършва постоянно и е пълна загадка. Обединяването на информацията и превръщането й в реални картини е процес, извършващ се на клетъчно ниво, защото всичко, което прави мозъкът, е свързано с останалата част на тялото. Казано съвсем буквално, когато се чувствате потиснати или ви хрумва някаква идея, или пък мислите, че ви грози опасност, клетките ви се задействат. На практика се задейства верига за обратна връзка, в която са включени умът, тялото и външният свят. Входящите данни стимулират нервната система и предизвикват реакция. Съобщението за тази реакция се изпраща до всяка клетка и в отговор тя прави каквото е необходимо. Бебетата са отлични машини за обратна връзка. Човек може да научи от тях как да свърже успешно в едно цяло личната си реалност.

                    —--------- Как да използвате обратната връзка —---------

Бъдете отворени за всякакъв вид информация. Не прекъсвайте веригата за обратна връзка с преценки, закостенели възгледи и предразсъдъци. Не спирайте достъпа на информация, като я отричате. Вземайте в предвид гледните точки на другите хора така, както бихте постъпили ако бяха ваши. Овладейте всяка страна от живота си. Разчитайте на себе си. Отнасяйте се към емоционалните си задръжки както към срама и вината - полагайте усилия да се избавите от тях, защото те изопачават вашата реалност. Обръщайте внимание на емоциите си - емоционалната устойчивост е най-сигурната защита срещу сковаността. Не задържайте у себе си никакви тайни - те създават тъмни пространства в психиката. Преосмисляйте същността си всеки ден. Не съжалявайте за миналото и не се страхувайте от бъдещето. И двете чувства ви правят нещастни, защото са провокирани от собствената ви неувереност в себе си.

Човек неизбежно създава своята реалност, опирайки се на мирогледа си. Никой не е съвършен в опитите си да възприема света непредубедено. Бебетата обаче ни учат как да придаваме завършен вид на реалността. От самото раждане природата ни е предопределила да подхождаме цялостно към света и когато раздробяваме преживяванията си на части, целостта му се нарушава. Тогава вместо да живеем в реалността, ние живеем в една илюзия за нея. Целостта на личността се определя от три положителни качества - които се свързват з подхода на бебето към света - и от избягването на три препятствия.

Трите положителни качества са: общителност, уравновесеност, и способност да се възприема общата картина.

Трите препятствия са: изолация, забъркване в конфликти и потискане на чувствата.

Когато сте завършени, било то във физическо или в духовно отношение, вие общувате открито. Давате си сметка какво чувствате във всеки един момент и го изразявате, приемайки и сигналите на околните. Безброй хора обаче имат проблеми с общуването. Те се чувстват изолирани от всичко: от чувствата си, от околните, от работата, която вършат всеки ден. Забъркват се в конфликти и потискат чувствата и желанията си. А чувствата не са само психологичен фактор; те засягат мозъка и всяка клетка в тялото. Изводът: ако искате да възвърнете естественото си състояние на добро здраве и благоденствие, бъдете като новороденото бебе. Обединете преживяванията си в едно цяло, вместо да живеете в изолация и конфликти.

Вие ставате по-завършени, когато

  • успеете да си създадете сигурно място, където можете да сте себе си;
  • привличате хората към това място и им давате възможност да бъдат себе си;
  • имате желание да познавате себе си;
  • обръщате внимание на нещата, които отричате, приемате жестоките истини и се изправяте пред реалността;
  • сте в състояние да се примирите с тъмната си страна, без да я използвате като таен съучастник или като страховит враг;
  • подхождате открито към вината и страха и ги лекувате;
  • у вас се породи усещане за висша цел;
  • се чувствате вдъхновени;
  • служите на околните;
  • висшата реалност ви изглежда истинска и постижима.

                                            Герой 3
                                             Буда
                               За разширяването на съзнанието

Ние използваме мозъка си най-вече за да осъзнаваме нещата. Някои хора обаче постигат много повече със съзнанието си. Нашите герои, нашите образци за нравствено израстване, са духовните водачи на човечеството. Един от тях, Буда, и това, което той представлява - светец, мъдрец и ясновидец - е убедителен пример за една уникална черта на човешките същества: да живеят смислено и да се стремят към все по-голямо съвършенство. Смисълът се ражда вътре в човека. Той надхвърля материята. Информацията настъпваща посредством петте сетива, сама по себе си е безсмислена. Ако вземем за пример краткия и примитивен начин на живот на пещерните хора през палеолита или на ловците и събирачите на растения и плодове в древността, никога не бихме предположили, че те са се занимавали с математика, философия и изкуство, и че са притежавали висш разум. Тези способности дълго време не са били известни и хора като Буда, който е живял в бедност и се е борел за оцеляването си в Индия преди повече от две хиляди години, са доказателство за това, че можем да открием у себе си неща, за чието съществуване не сме подозирали, ако успеем да отговорим на стремежа си да придаваме смисъл на всичко, което правим. В случая разширяването на съзнанието играе ключова роля. Без значение какво преживявате - щом преживявате нещо, съзнанието ви работи. Да бъдеш човек означава да осъзнаваш, но въпросът е в това - до каква степен. Ако оставим настрана религиозните и мистичните нюанси, състоянието на висшето съзнание, пример за което е Буда, е част от потенциала и наследството на всеки човек. Именно съзнанието ви кара да си давате сметка едновременно за неща които са вътре във вас и извън вас. Осъзнаването създава връзка между тези два свята. Раят и адът, които си представяме, също са продукти на мисълта. Ние измисляме как да влезем и как да излезем от тях. “Вашата безопастност зависи от мислите ви”, гласи един мъдър афоризъм. Но откъде идват мислите - тези, които са неспокойни и опасни, и тези, които ни се отразяват добре и ни дават надежди? Те се раждат в невидимото царство на съзнанието. За ума съзнанието е утробата на сътворението. За да се изпълни животът ви със смисъл, вие трябва да разберете по какъв начин можете да станете по-осъзнати, защото само тогава ще бъдете творци на собствената си съдба.

                 —------------- Как да разширите съзнанието си —--------------

Старайте се да бъдете будни, с изострено внимание и бдителност. Противопоставяйте се на конформизма. Не мислете и не действайте като всички останали. Ценете себе си. Не чакайте одобрението на околните, за да се убедите в достойнствата си. Вместо да разчитате на тяхното одобрение, старайте се да им бъдете от полза. Поднасяйте на ума си по-съвършена визия чрез изкуството, поезията и музиката. Четете духовна литература. Осмисляйте критично основните си схващания. Работете върху намаляването на изискванията на егото си. Простирайте се извън пределите на понятията “аз”, “на мен” и “моето”. Старайте се да постигате смисъла, който животът ви може да има. Изкачвайте се по духовната спирала - според собствените си разбирания за нея - с прямота и надежда. Вярвайте, че духовният растеж е непрекъснат процес.

Като олицетворение на вечното развитие, най-великите духовни водачи са развили три положителни качества и са избегнали три препятствия.

Трите положителни качества са: усъвършенстване, разширяване на съзнанието и вдъхновение.

Трите препятствия са: ограниченост, установени норми и конформизъм.

Те ни показват как да се справяме с живота с по-ясно съзнание. Според легендите, когато Сидхарта, наречен по-късно “Буда”, бил още буен младеж, баща му искал синът му - тъй като бил принц по рождение - да стане велик водач. За да попречи на Сидхарта да осъществи духовните си стремежи, той го държал затворен зад стените на двореца си, заобиколен от лукс, далеч от несгодите на всекидневния живот. Това е притча за начина, по който се отнасяме към собственото си съзнание. Свиваме се зад стените на егото си. Отказваме да погледнем отвъд строго определените от ума граници. Стремим се към удоволствия и вещи, които консуматорското общество ни предлага. Висшето съзнание не е непременно духовно състояние - то е състояние на разширено съзнание. Духовността настъпва с времето в зависимост от това, доколко сме ограничени в началото на пътя към нея. Живот, изпълнен със стрес и болка, естествено води до ограничаване на съзнанието като защитна реакция. Би било полезно да си дадете сметка, че ограниченията са в състояние да ви осигурят елементарна безопасност, но за сметка на напрегнатостта, страха, постоянната предпазливост и неувереността. Изводът: ако искате да израстнете духовно, старайте се да приличате на Буда в подхода си към съзнанието. Разширете съзнанието си като погледнете отвъд издигнатите около ума ви стени.

Вие ставате по-осъзнати, когато

  • можете да изразявате собствената си истина, не възприемате доброто и злото като абсолютни противоположности и не се притеснявате от колебанията, които изпитвате;
  • прощавате по-лесно на хората, защото се съобразявате с манталитета им;
  • се чувствате по-сигурни в света, който ви заобикаля, и си давате сметка, че той е такъв, каквито сте вие;
  • не се чувствате изолирани и самотни, което показва, че градите своето щастие, разчитайки на себе си вместо на други хора;
  • страхът вече не е толкова непреодолим;
  • възприемате реалността като безкрайно поле от възможности и имате силно желание да го изследвате;
  • избягвате противопоставянето “ние - те” по отношение на религията, политиката и социалния статус;
  • не се чувствате застрашени от непознатото;
  • бъдещето се ражда единствено от неизвестното;
  • откривате мъдрост в несигурността - при подобна позиция животът тече естествено, без да се определят нещата като черни и бели;
  • възприемате присъствието си на тази земя като награда.

    Героите на свръхмозъка не са супергерои. Те са реалистични примери за промяна. Ние вярваме, че непрекъснатото развитие на свръхмозъка ще доведе до един по-здрав и по-съвършен мозък. Той ще даде възможност на емоциите и мислите ви създават реалността в която желаете да живеете. От един момент нататък вие ще престанете да се отъждествявате с повтарящия се в мозъка цикъл от модели и с налаганите от тях ограничения в поведението ви. Нищо няма да може да ви попречи да постигнете висше съзнание и по-силно усещане за възможната ви същност.

Chopra, D., Tanzi, R.(2012), Superbrain. Unleashing the power of your mind to maximize health, hapiness, and spiritual well-being, Harmony books - New York

Подобни публикации